Старата архитектура още веднъж украси платното ми със спомени за вътрешните дворове на българските къщи. Те имат много ниски тавани и врати, поради което ми изглеждат много очарователни. Картината има спокойна атмосфера и цветна растителност, която дава приповдигнатост на зрителя. Носи носталгия по времената, когато хората са живели в общност и много от съседните къщи всъщност са били свързани помежду си през онези врати на вътрешния двор, които се виждат тук и имат главна порта към улицата.
 
Това е една от картините, които ми дойдоха наистина лесно и създаването ѝ ми беше радост, въпреки че има много подробности и различни части, които изискваха внимание при рисуването им.
 
Подписана отпред с моминското ми име.