Това е картина, за която е отредено специално място в моето сърце. Първият път, когато посетих ателието на моя учител по изобразително изкуство, видях скица на жена с театрален костюм и си помислих "Ако някой ден мога да рисувам така, ще бъда щастлива". Мечтата ми се сбъдна две години след като се отдадох на изкуството и беше един от първите ми опити да обуздая маслените бои. Обичам простотата на сюжета и все още помня колко горда бях, когато я завърших, затова сега се надявам да донесе също толкова радост на бъдещия ѝ собственик. Напомня ми, че дори когато пътят е труден и дълъг, понякога можем просто да се насладим на пътешествието и да съберем плодовете на труда си. 
 
Пълна е със смели щрихи в опит да преборя първоначалния си свян и желание да се съсредоточавам в детайлите. Цветовете се преливат един в друг, давайки усещане за сън, а живият и шарен фон кара синята рокля на модела да изпъква на преден план. Лицето на модела е почти изцяло обърнато настрани от гледната точка на зрителя, което ни кара да мислим, че мечтае или мисли задълбочено за нещо. Костюмът е истински и принадлежи на театър в София, който поради вида си кара зрителя да изпитва лека носталгия за времена вече загубени за нас. 
 
Подписана е отпред с моминското ми име.